Велико Кърджиев (артилерийски офицер)
Тази статия е за артилерийския офицер. За кавалерийския офицер вижте Велико Кърджиев (кавалерийски офицер).
| Велико Кърджиев | |
| български артилерийски офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1879 – ? |
| Служи на | .svg){kind=small} България |
| Род войски |  Българска армия.svg){kind=small} Руска армия |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Велико Тодоров Кърджиев е български офицер (артилерийски полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Велико Кърджиев е роден на 30 април (стар стил) 1858 година в Шумен. Участва в национално-революционните борби на българите в Османската империя, заради което е арестуван през 1875 година. След Освобождението постъпва в първия випуск на Военното училище в София, завършва през 1879 година, на 10 май е произведен в чин прапоршчик (по-късно приравнен на подпоручик) и назначен на служба в 4-та шуменска пеша батарея.[1] Служил е в четвърто планинско артилерийско отделение.[2] По-късно служи в Източнорумелийската милиция. През 1882 година, като подпоручик е командирован в Михайловградската артилерийска академия в Санкт-Петербург, Русия, която завършва през 1885 година.[3]
Сръбско-българска война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Сръбско-българската война (1885) капитан Кърджиев командва 1-ва четирифунтова батарея, на която длъжност е назначен на 5 ноември 1885 година, считано от 15 октомври.[4] Батареята действа на Северния оперативен театър и влиза в състава на Летучия отряд, с изключение на 3-ти взвод, който е изпратен във Видин и влиза в състава на Бреговския отряд, командван от поручик Янко Драганов. Батареята воюва в боя при Кула (4 ноември), Видин (5 ноември) и при Арчар (14 ноември).[5] Пълно описание на действията на батареята, капитан Кърджиев дава в репорт до началника на артилерията.[6] За заслугите си е награден с военен орден „За храброст“ IV степен.
През 1886 година капитан Кърджиев участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, като е включен в състава на конвоя, поради което е уволнен от армията и емигрира в Русия. Служи в руската армия до 1891 година, след което е възстановен на служба в българската армия.
По-късно като полковник, Велико Кърджиев командва Видинския крепостен батальон, формиран през 1892 година.
Полковник Велико Кърджиев умира на 12 януари 1953 година в София.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (1 октомври 1883)
- Капитан (9 септември 1885)
- Майор (1898)
- Подполковник (2 май 1902)
- Полковник (30 септември 1906)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 132
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
- Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.
